ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА ТИКВЕНИКОМРАЗКА


Аз не обичам тиквеници.

Зелените тиквички обичам, печени или задушени, но дотам се простира любовта ми към тиквоподобните. Оранжеви ли са, просто ми се повдига от тях.

... поне така си мислех до тази Коледа.

Тази зима, майка ми се снабди с прекрасни, домашно отгледани оранжеви тикви, които не са третирани с химични препарати. 
Как ухаеха само докато ги минаваше с уреда за рендосване. Смес от диня/манго/пъпеш. На това ми миришеше. Но как бе възможно това? С години наред се отвращавах от самата идея за тикви, а какво оставаше за техния вкус и мирис.
Оказва се, че майка ми досега не е правила тиквеник, а е взимала купешки. Опитвала съм и домашно приготвен, естествено, но винаги ми е бил сладникав, твърде опечен и просто отвратителен. Бляяяргх, ужас. Самият спомен ме кара да потръпна.
Не съм фен и на печените оранжеви тиквички, без значение колко орехи и захар има. Ужас.

Но как подяволите стана така, че да изям почти цяла тава тиквеник за отрицателно време??

Излишно е да отбелязвам колко радостна беше майка ми. Направо сияеше. И как няма! 

В нашето семейство аз съм кулинарният критик. Не съм от тези, които лъжат, че нещо им харесва, само от учтивост. Предпочитам да си замълча, ако съм на гости и нещо не ми харесва от менюто. Но ако се иска моето мнение, нямам проблем да го дам.

Ето я и моята оценка:
Плънката беше идеална като количество и откъм сладост. 
Канелата беше ненатрапчива, орехите не бяха твърде наситно смлени, а захарният сироп (с който беше напръскан тиквеника) добавяше идеален сладникав привкус на коричката, без да усещам как диабетът ме връхлита, както става, ако хапвам баклава, например.
Корите бяха перфектно изпечени, с примамлив златист цвят и на достатъчно пластове.
След консумация на големи количества не чуствах тежест в корема, а трябва да се има впредвид, че вече се бях наблъскала с предостатъчно храна от коледните гозби. Това определо е един голям, тлъст ПЛЮС, тъй като за мен е важно една храна да ме засища, без да ми пречи на храносмилането.


В комбинацията с чаша ароматно кафе, което има изкусителен каймак (не, това не е продуктово позициониране на Nescafe Crema!), тиквеникът на мама се превърна в любимата ми коледна закуска/обяд/втора закуска/вечеря/среднощно хапване.

Единственото, за което се надявам е, че майка ми е успяла да си запише подробно ТОЧНИТЕ количества на продуктите и всички техники, които е използвала, за да може да ми прави този така "омразен" десерт отново.

Не смея и да си мечтая някой ден да направя дори и наполовина толкова вкусен тиквеник.

ВНИМАНИЕ!!! ЕТО Я И ТАЙНАТА РЕЦЕПТА!!!

1 перфектна майка
1 удобно кухненско помещение
1 малка цигулка (тиквичка)
много коледно настроение
1 достатъчно голяма тава
шепа смлени орехи (на око!)
10 щипки любов
    :D      :D      :D      :D      :D      :D      :D      :D      :D      :D      :D      :D      :D      :D      :D 
     
    Това, което искам да кажа на всички вас е да не мислите за кантари, калории и качени килограми през празниците. Ще има достатъчно време през 2014-та да ходим на фитнес и да си намерим баланса. 

    Но засега - ХВАЩАЙТЕ ВИЛИЦИТЕ, НАПАДАЙТЕ ХЛАДИЛНИЦИТЕ И ЯЖТЕ НА КОРЕМ!!!

    ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

    4 коментара

    1. Хихи, страхотен пост :D цяло ода за тиквеника!

      ОтговорИзтриване
      Отговори
      1. Хаха, нали? :D Умиргам, казвам ти. Остана колкото за 2-3 хапки и не знам как ще живея. O_O

        Изтриване
    2. Мнооого положителен пост!
      Краят ме разби! :D
      Аз също не харесвах тиквеници, защото не обичам тиква,
      но миналата година проядох и тази си похапнах стабилно, хихи.
      <3

      ОтговорИзтриване